By Петър Ангелов 
Случаят с недопускането на Maria като гост на концерта на Константинос Аргирос в Античния театър в Пловдив поставя един много по-голям въпрос от това дали някой харесва или не харесва Мария и музиката, която тя изпълнява. Тук става въпрос за отношението към цял музикален жанр, за отношението към българските артисти и най-вече за това кой, по какви критерии и с какво право решава коя музика е достатъчно „подходяща“ за една сцена и коя не.
Казвам това като човек, който почти две десетилетия е близо до музиката и шоубизнеса, а през последните четири години и като продуцент и директор на Grand Music Studio. Но моето име и моята компания изобщо не са важните в този разговор. Важен е принципът, защото днес става въпрос за Мария, а утре по същата логика може да става въпрос за всеки друг български изпълнител.
Не мисля, че в XXI век трябва да водим разговор за „забранена музика“. Да, има сцени със специфично предназначение и художествена традиция. Нормално е в операта да има определен репертоар и никой не настоява всяка сцена да бъде превърната в място за всеки възможен жанр. Античният театър в Пловдив обаче от години приема различни артисти, жанрове и музикални събития и точно затова въпросът е съвсем конкретен: на какво основание Мария не може да излезе и да изпее няколко песни като гост на Константинос Аргирос?
И тук идва голямото противоречие. Самият Константинос Аргирос е изпълнител на съвременна гръцка популярна музика, с две думи на кратко поп-фолк ,фолк ,чалга както ви харесва . Само че е от Гърция. Както Сърбия има Цеца, Драгана Миркович и Лепа Брена, Турция има своите големи звезди, така и България има Софи Маринова, Глория, Тони Стораро, Мария и десетки други. Ние сме на Балканите и балканската музика не става по-„културна“ само защото изпълнителят идва от друга държава.
Нека не се държим и така, сякаш големите български сцени никога не са приемали тази музика. Зала 1 на НДК е посрещала наградите на списание „Нов фолк“, концертите и годишните награди на телевизия „Планета“, както и самостоятелни концерти на големи изпълнители от жанра. Античният театър също не е бил изолиран от популярната и балканската музика. Затова опитът днес поп-фолкът изведнъж да бъде представян като музика, която по принцип е недостойна за определена сцена, е най-малкото лицемерен.
И нека престанем да се лъжем за още нещо. Поп-фолкът е най-масовата българска популярна музика от десетилетия. Аз я наричам българска балканска популярна музика. Тя има публика, пълни клубове, площади и зали, създава звезди и генерира реален музикален бизнес. Това, че някой лично не я харесва, не му дава право да я забранява или да унижава артистите, които я изпълняват.
Мария е на професионалната музикална сцена повече от две десетилетия. Може да я харесвате или не, това е ваше право. Но кариерата, името и публиката й не изчезват според нечий личен вкус. И ако причината тя да не бъде допусната е именно жанрът й, тогава тя има пълното право да поиска официално обяснение и да потърси защита на правата и професионалното си име по съответния ред.
Не искам привилегия за Мария. Не искам привилегия за поп-фолка. Искам един и същ критерий за всички. Ако има официално правило, покажете го. Ако има договорна причина, обяснете я. Ако има конкретен проблем с Мария, назовете го. Но ако Константинос Аргирос може да пее своята гръцка балканска музика в Античния театър, не ми обяснявайте, че българската балканска популярна музика по принцип е недостойна за същата сцена.
Защото тогава въпросът вече не е „Защо Мария?“, а „Кой ви даде правото да определяте коя музика е достойна за българската публика?“
Публиката решава какво и кого да слуша. Не директорът, не чиновникът и не нечий личен музикален вкус.
Алекси Маринов
Продуцент и директор на Grand Music Studio