By Петър Ангелов 
Конференцията „Финансовото отчитане – време за (пре)дефиниране“ събра институции, бизнес и професионална общност около необходимостта от законодателни промени
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) проведе конференция „Финансовото отчитане – време за (пре)дефиниране“, която събра на едно място представители на държавната администрация, бизнеса, академичните среди и професионалната общност. Събитието постави началото на задълбочен експертен диалог за необходимостта от промени в нормативната рамка на финансовото отчитане, с цел тя да отговори по-адекватно на съвременните икономически реалности.
Участниците се обединиха около извода, че рамката за финансово отчитане в България изостава от динамиката на икономическите процеси и нуждите на бизнеса. Освен това, като основни предизвикателства бяха откроени несъответствията между различните нормативни изисквания, липсата на последователност и предвидимост, както и честите регулаторни промени, които ограничават ефективното използване на финансовата информация и допълнително затрудняват бизнеса.
В началото на дискусията беше поставен ясен акцент върху системните предизвикателства пред финансовото отчитане в България и необходимостта от по-добра свързаност между различните нормативни рамки. Модераторът на панела доц. д-р Антон Свраков, дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор, открои един от основните проблеми – липсата на ефективна връзка между счетоводните и търговско-правните норми, което води до тяхната ограничена практическа приложимост.
„От много години у нас съществува недостатъчна обвързаност на част от търговските със счетоводно-правните норми, с което първите започват да губят своя смисъл и остават само като пожелание в Търговския закон. По същия начин някои от изискванията на международните счетоводни стандарти остават декларативни, тъй като не съществуват пълноценни условия за тяхното прилагане, а това не е от полза за българския бизнес, към който те са насочени“, посочи той.
Свраков подчерта и необходимостта от ясно разбиране за ролята на финансовото отчитане в икономиката: „Законът за счетоводството и счетоводните стандарти не са създадени за счетоводителите – това е все едно да се счита, че автобусите са създадени за нуждите на шофьорите, а не на пътниците. Те са предназначени за всички потребители на информация и трябва да отговарят на техните реални нужди.“
Като ключов институционален глас в дискусията се открои позицията на Министерството на финансите, представена от Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика“, която подчерта фундаменталната роля на финансовото отчитане за функционирането на икономиката. „Финансовото отчитане представлява фундамента за изграждане на доверие между държавата и бизнеса, между инвеститорите и пазарите, между институциите и гражданите. Именно това доверие е в основата на устойчивия икономически растеж, на фискалната стабилност и на конкурентоспособността на националната икономика“, заяви тя.
В изказването си Петкова очерта и основните предизвикателства пред съществуващата нормативна рамка: „Практиката показва, че съществуващата нормативна рамка често изостава от динамиката на бизнес моделите и технологичните промени. В условията на ускорена дигитализация и глобализация е необходимо нормативната база да бъде едновременно стабилна и предвидима, но и достатъчно гъвкава, за да отговаря на новите реалности.“
Тя подчерта и ролята на институциите като активен партньор в процеса на промяна: „Министерството на финансите ще продължи да бъде конструктивен участник в този процес, водено от разбирането, че устойчивите решения се постигат чрез диалог, експертиза и последователност.“
В рамките на дискусията участниците се обединиха около извода, че макар България да разполага със сравнително добра основа в областта на финансовото отчитане, съществуват редица практически предизвикателства, свързани с предвидимостта, последователността и ефективното прилагане на регулациите. От страна на бизнеса беше поставен акцент върху необходимостта от намаляване на административната тежест и създаване на по-устойчива и предвидима среда.
„Системата трябва да бъде предвидима, пропорционална и надеждна. В момента тя не отговаря напълно на тези критерии – липсва устойчивост, промените са чести, а за по-малките предприятия финансовото отчитане често е ориентирано предимно към данъчни цели, вместо да служи като инструмент за управление“, посочи Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).
В допълнение той подчерта: „Друг съществен проблем е дублирането на информация и подаването ѝ към различни институции, което създава излишна административна тежест за бизнеса и намалява ефективността на процесите.“
По отношение на ролята на бизнеса в процеса на иницииране на законодателни промени беше изразена ясна готовност за активно участие и от страна на Станислав Попдончев, зам. председател на Стопанската камара. „Важно е да не се увеличава административната тежест, като същевременно се гарантира качеството на информацията. Ключова е синергията между всички заинтересовани страни и ние бихме участвали активно в създаването на национален орган по финансово отчитане“, заяви той.
Темата за необходимостта от координация и по-добра комуникация между участниците в процеса беше допълнително развита и от Боян Митракиев, изпълнителен директор на КРИБ, който заяви: „Работодателските организации имаме наша работа, която трябва да свършим, и ясно да обясним защо тези промени са необходими и как те ще подпомогнат развитието на бизнеса. Оттук нататък ще имате все по-силен съюзник и в комуникацията към всички законодателни органи – със сигурност законодателят трябва да разбере защо това е важно да се случи.“
В същото време беше отчетено, че страната разполага със стабилна база, върху която може да се надгражда. „Имаме добра основа и всички тук говорим на един език. По-скоро трябва да осъвременим средата на финансово отчитане, отколкото да я предефинираме изцяло, като това ще допринесе и за подобряване на инвестиционната среда и данъчния контрол“, отбеляза Николай Гърнев, управляващ партньор в EY за България.
Вторият панел, организиран съвместно с Федерацията на средиземноморските експерт-счетоводители (FCM), насочи вниманието към бъдещето на професията и ролята на младите специалисти. Участниците подчертаха значението на международното сътрудничество и необходимостта от развитие на нови умения в отговор на глобалните тенденции.
„За нас е чест да бъдем заедно с ИДЕС, обединени от общия ни ангажимент към счетоводната професия, насърчаването на публичното доверие и подготовката на региона за предизвикателствата на бъдещето“, заяви Назми Плана председател на FCM.
Конференцията ясно очерта, че развитието на финансовото отчитане е стратегически въпрос с широко отражение върху икономиката, инвестиционната среда и публичните финанси. Качествената, прозрачна и навременна финансова информация остава ключов фактор за вземането на ефективни решения и изграждането на устойчиво доверие между всички участници в икономическия процес.
Конференцията се проведе в контекста на три значими годишнини за професията – 95 години от възникването на независимия финансов одит в България, 35 години от възстановяването на одиторската професия и 30 години от създаването на ИДЕС. Този исторически контекст подчерта значението на приемствеността и ролята на професията като гарант за доверие и устойчивост в икономическата среда. „Изводите от тази среща, на тази знакова дата, ми дават увереност, че ще намерим верните решения и занапред“, подчерта председателят на ИДЕС Илия Илиев в края на дискусията.
С провеждането на форума ИДЕС постави основите на дългосрочен процес на диалог и сътрудничество, насочен към изграждането на по-ефективна, координирана и устойчива рамка на финансовото отчитане в България.
