By Петър Ангелов 
Докато голяма част от представителите на родния шоубизнес предпочитат да стоят настрана от политическите теми, гримьорката Деяна Кръстева е сред хората, които не крият интереса си към обществените процеси и политическото развитие на България.
Тя подкрепя избора на Илияна Йотова за президент на Република България и определя нейния опит, политическа подготовка и публични позиции като важни аргументи за доверието си към новия държавен глава.
За разлика от хората, които оставят политиката на заден план, Деяна е от гражданите, които последователно следят случващото се в страната и смятат гласуването за отговорност, а не просто за право. Тя винаги участва в изборния процес, интересува се от политическите програми и не формира мнението си единствено под влияние на обществените настроения.
Сред принципите, които могат да обяснят подкрепата за Йотова, са позицията ѝ за по-силен български глас в Европа, защитата на националните интереси, борбата с корупцията и неравенствата, както и необходимостта от работещи институции и повече справедливост.
Особено значение има и призивът за диалог и национално обединение в период, в който българското общество остава силно разделено по редица политически въпроси.
Интересното в случая е, че Деяна Кръстева изгражда професионалния си път в света на красотата и шоубизнеса – сред популярни личности, артисти и публични събития. Въпреки това тя не ограничава интересите си до професионалната среда и светския живот. Политиката и обществените процеси също заемат важно място в нейния личен интерес.
Това я отличава от немалка част от представителите на шоубизнеса, които предпочитат да не изразяват публично отношение към политическия живот.
За Деяна активната гражданска позиция не зависи от професията или популярността. Тя е въпрос на информираност, лична отговорност и готовност човек да изразява собственото си мнение.
Изборът на нов президент отваря нова страница в политическата история на България. А подкрепата на личности извън традиционните политически среди показва, че обществените процеси далеч не остават затворени само в рамките на политическите институции.